ЧУВСТВО ЗА СВЯТ

Хората са каничка с чувства – 
болка или сладка тъга,
някои са обичане, лудост
други са пъстра дъга.
Имам едно чувство за свят, 
мелодия, която не мога да изпея,
но когато я чуя, знам, 
че ти си ми чувството в нея.
Частичката детство си ти,
вечен спомен – незабрава;
достатъчност, прегръдка от миг
или мигове, които остават.
Помня, кога се роди.
Обичам те много и знаех,
че от проза ще станеш на стих -
човеченце с точки и запетаи.
Когато си мисля за теб,
се сещам за цветна градина.
Не си просто думи в текст,
а топличко чувство през зимата.
Пак ще го кажа: Обичам те!
И когато очите валят,
знам, че когато съм с частичка теб,
се връща моето чувство за свят.