За дните, които пропадат в следващия ден

За дните, които пропадат като човеци надолу по стълбите и след това не могат да се изправят. Като петъци, които чувстват, че са понеделници – дни с наднормено тегло. За тази дни, които ги наричат недни.

За дните, които се разпадат и те превръщат в пясък, който се  разпилява из въздуха и след това небето и морето те поглъщат или оставаш ей там на тротоара, до канала в локвата, докато някоя подметка не те поеме със себе си.

За дните, които  се разпадат на парчета от празни минути, когато часовете оживяват и се изпълват с несподелени копнежи за бъдене и накрая се изгубват в нищото на миналото, отминават.

За дните, които са изморени да мислят и искат просто да се родят в новото утре с надежда за по-добро предстояще, предстояще на отдъхване.

Просто някои петъци искат да са съботи.