ИСТИНАТА Е, ЧЕ Е НЕДЕЛЯ

Какво е истинско ли? Това, което съм сега е чистата истина. Истината е две кестенови очи и една усмивка. Това съм аз – тръгвам, после спирам; ставам рано, ставам късно; много мисля, не спирам да мисля; изморявам се, натъжавам се, плача, после се смея... Дишам, слушам, пея, пиша.

Слизам, бягам, качвам се, падам, ставам. Търся, намирам, изгубвам се – умирам. Раждам се пак и не спирам. Горя, запалвам се, после потичам. Първо съм огън, после река. Преди бях гора, сега съм синьо. Мога можене, не искам неискане и щом съм бъдене искам само приемане. Обичам да обичам. Замислям се, понякога красиво, понякога грозно - не обичам да се отричам.

Страх ме е да признавам. Мечтата ме спасява - ходя през нощта, боса под дъжда и не ми е студено. Това е само мечта. Кое е истинско ли? Това, което съм сега е истина – порядъчен хаос в съня. Разобличавам се. Напълно съм сама, но все с някого. Не ме е страх. Не изисквам разбиране.

Понякога знам, понякога не мога, но винаги мисля, не спирам да се уча. В книгите не пишат нищо, а аз прочетох много книги. Кое е истинско ли? Това, което съм сега е чистата истина, когато съм пред огледалото и се разкривам, но пак оставям част в себе си.

Погледни се. Харесва ли ти това, което виждаш. Бледост, умора, радост, тъга. Човек, облечен в наивност, остроумие, красота, грозота, сиво, черно, бяло и понякога лилаво. Много въпросителни, дузина възклицателни, без запетайки и т.н. с многоточие. Край без точка - безкрайност.

Да, хитра съм, но не по-хитра от времето. Мислиш си, че това ще си остане така. Не! Следващият миг ще ти го отнеме и никога повече няма да се случи същото.
Свещта ми изгоря. Не обичам кафе, ще изпия един чай.
Мисля да почакам, да стане 6:30, за да видя изгрева.
Неделя е, а на неделите най-обичам утрото, тихото.

- Честит нов ден!
Усмивка.
- Да не забравиш...
- Какво?
- Да ми вземеш лалета. Ще ти напомня.

Истината е, че е неделя, че е следващият ден, че е изгревът. Уча се още да побирам значенията, но времето краде мигове и ги заключва в спомени. Оставям се да ме излъже. Нека! Така ще преживея предстоенето. Това е истинско. За мен. За теб истинско може да е това, което за мен е друго и обратно – моята другост може да е твоята истина.