Добре, че е дъждът

Денят е фалшиво лъскаво пакетче с ГМО бонбони. Природата са мъртвите цветя във вазата на малката талашитена масичка в хола. Изкуството е празни думи във формата на doxs файлове, а позитивното мислене е пластмасова усмивка върху стъклено изражение. Доброто вече е художествена измислица, а семейството е социална мрежа.

Животът ни се побира в едно кашонче от инерция, а залепените ни маркови обувки събират всеки ден калта на злободневието и го внасят вкъщи. Объркахме бялото със сивото и изцапахме идеята за щастието с мечтата на алчността, но добре, че е дъждът да измие мръсотията.

Добре, че е солта в сълзите, за да си спомним кои сме и от къде идваме. Добре, че са децата, за да ни кажат чистата истина. Добре, че е пенсионерката, която брои жълтите стотинки, за да се сетим, че трябва да ценим това, което имаме. Добре, че е скитникът, който обира фасовете от тротоарите, за да осъзнаем, че всичко е преходно.

Добре, че е самотата, за да събуди съвестта на сърцето ни. Добре, че е непознатата влюбена двойка, за да не забравяме как се споделяше обич. Добре, че е майката, прегърнала дъщеря си, за да знаем, че сме обичани най-малко от един човек и това е достатъчно.

Добре, че е слънцето, за да усетим, че сме живи и дишаме и добре, че е новото утре, за да разберем, че си струва.