КРАСИВО ВЛЮБЕНО 

Отказвам да забравя и не ме интересува, че вече не си част от живота ми. Споменът си е мой и нищо не може да ми го отнеме. Отказвам да забравя топлината на огромните ти ръце, когато държаха моите; отказвам да забравя аромата на дрехите ти, с които ме топлеше; отказвам да забравя, как ме разсмиваше или как ми обеща, че никога няма да ме изоставиш. Никога няма да забравя онова съобщение за лятната дъга. Искам пак да си говорим, просто така за пролетта на онзи прозорец в онзи коридор в сивия следобед. Помниш ли..

Ти си дух в спомена и тяло на хиляди километри от мен и не подозираш, как години наред стоиш там отляво и тупкаш – сърцето ми е твое, съзнанието ми е твое, цялата ми същност ти принадлежи. Никога няма да разбереш, не е нужно – искам да останеш такъв в главата ми – красив и идеален. Съвършенствата са само в мечтата, действителността е грозновата и недодялана. Днешното не е за романтици, а аз съм цялата емоция.

Онова тогава не беше любов, а чиста детска отдаденост – тиха, невидима, магическа зависимост. Тук става въпрос за обичане, а не просто за искане да бъдеш с някого. Аз не искам да съм с теб, невъзможно е. Невъзможно е сънят да остане сън, ако се превърне в бъдене. Чувството е най-красиво в съня, а аз обичам да ми е красиво – красиво влюбено.