Луната вече унесе звездите в
сладка дрямка, но не и мен. Не, няма да заспя. Не мога да затворя очи, а така
тежи. Луда ли съм? Побърква ме звука на тишината в шумотевицата.. Искам да вървя
и да не спирам. На разходка с нощното небе, морето да ми пее, а вятърът да ме прегръща.
Да вървя чак до обятията на планината.Толкова съм малка пред чувството на
слабост.. Ах, тази мъчна мелодия в главата ми, разплаква сърцето ми. Напиши
го.. Сърце, напиши го с най-красивите думи.. Или не, изпей го, с най-нежните
ноти.. Чувството... Звука... Сладка лудост. Като пустинен пясък, пръснат в
облаците.
Хаосът е нищожество, което
натрапва мнението си, прегракнал гарван. Грозно ми е отвътре. Къде е щастието,
ако си сам, ако ти е студено. Може ли днес да не подариш поне една милувка.
Къде е щастието, ако не си част от нечия обич. Луда ли съм? Искам да вървя и да
не спирам. На разходка с изгрева, росата да свети в очите ми, а въздухът да гали
косата ми. Да вървя чак до пътя на залеза. Толкова съм малка пред чувството на
невъзможност..Ах, тази мъчна мелодия в главата ми, разплаква сърцето ми.
Признай си.. Сърце, признай си, че се влюбваш. Луда ли съм? Сладка лудост.
No comments:
Post a Comment