Събуждане оранжево, сутрешно
оранжево, такова без часовник. Синьо хладно е, но светло-синьо, после става
топло жълто, но от онова свежото, свежо-пролетно. Дървена врата посреща зелената градина, а в градината лалета, лалетата – червени.
Къщата не обича веранди, затова си има тераса, тераса с пейка, а на пейката
човеци, човеци със слънце. Говорят си за нещо, май за нещо бяло, бяло като
облак, не може да се чуе, пчелите ги наджужват. Мирише на земята, онази без
бетона – само пръст и клечки, а се чува нищо, онова хубавото нищо, което те
усмихва, усмихва те в стомаха. Май ми се разхожда, боса по тревата, тревата, онази
росната. Или не, искам да събирам сиво, онова дъждовното, което прави чисто,
чисто на кристали. Ей, кукувица ме закука, без паричка в джоба. Нищо, аз си
имам всичко, всичкото оранжево събуждане в зелената градина с
червените лалета, а от терасата с пейката и слънчевите хора се чува хубавото нищо и накрая..небесно - розово, розови прозявки, които те унасят, унасят те в лилаво,
онова нощното, което прави тихо, тихо на воали.
No comments:
Post a Comment