Ще поседя още малко и после
просто ще трябва да си отида. И как да си тръгна като си разтворих вече душата
в морето, пясъкът ми събра вдъхновението в мидичките и рапанчетата, бризът ми
отнесе диханието, а времето на спомена си оставих на втора буна, и на плажа, и
на онази алея, и на онзи бар, и в онова кафене до университета, и в онази зала, и в един офис, два, и в онази
квартира във всекидневната, където разчетох теб, себе си и другите. Как да
забравя очите, които срещнах и които ме срещнаха. Не ми се тръгва това
тръгване. Не искам да усещам изгрева от друг прозорец и да гледам залеза от
друга тераса. Не ми се пътува това пътуване. Пак пътуване към себе си. Тъкмо се
открих и съм на път някъде да се изгубя. Открих се в няколко успеха, няколко
неуспеха, в любови, приятелства и съквартирантски неволи. Изгубих се в самота,
лицемерие, малко разочарование. Потърсих се в чакането, във вярата и надеждата
в книгите и учебниците и накрая намерих нещо между редовете. Научих се, как да
не спирам, да тичам, да вървя, да слизам, да се качвам, да падам, да ставам. Не
знам, дали морето ме изгуби или мe намери, не знам когато се изгубвам, в какво
пак ще се намеря и въпреки че не ми се тръгва това тръгване, щом вече нищо не
ме задържа, просто ще трябва да си отида. В коя посока? Или към себе си или от себе си.
No comments:
Post a Comment