Всеки ден вкъщи отзарана
тати има среща с мама.
Две кафета, силни; две цигари, тежки;
двама души стилно си разменят смешки.
Уводът - един път, силно изложение -
винаги диалог от съществено значение.
И тук ще приключа поемата за двама,
защото става дума за тати, а не за тати с мама.
Преди няколко години, на днешната дата
нашият герой скочил с двата крака
в кръговрата на живота, по житейската пътека.
И стъпка по стъпка така - полека лека
се формира личност от достойнства –
мъдрост, благост и подобни свойства.
С неговото сърце голямо
никой друг като него няма.
Никой друг не може така да ми каже здрасти-
„Хааай, Мише! Как си?“
Най-обичам да седнем на вечеря
и да гледаме калпав футбол в неделя.
Или пък да си говорим само двамата
за татковите преживелици в казармата.
Мога още много да говоря поетично,
но татко не е само думи, лични.
Той е планина, опора.
Силна мисъл, без умора.
И за да избегна многословното отегчение,
ще премина към моето заключение.
Ориентирайки се вече към края,
скромничко ще ти пожелая:
Жив и здрав бъди ни
още безброй години!
Надявам се това да предизвика усмивка голяма.
Прегръщаме те много Роси, аз и мама.
И накрая Честит Рожден ден, татко!
Обичам те оттук до звездите и обратно!
