Мария се пише

Sunday, August 17, 2014

ЕДНА БУЦА ЧУВСТВО


Разхождам се в морската. Тъмно е. Морски полъх. Прегърна ме. Вече не съм на алеята, но вървя по нея. Вървя и нещо ми е заседнало в гърлото. Опитах се да го изплача, обаче дотежа още повече. Пробягах го – изморих се, то остана. Похарчих го, но ми го върнаха с рестото. Прибрах се, започнах да го пея. Получи се фалшиво. Опитах се да го разкажа... Думите се измъкнаха през прозореца. Водата също не го изми, гъбата не го изтърка. Полепнало е по кожата ми, всмуква се в клетките ми, танцува в кръвта ми и се събира в гърлото.

Написах го и... 

... сутринта си подсладих кафето с него - една буца чувство. Чувството на себе си. Горчи. Аз дори не обичам кафе. Нищо. Преглъщам и продължавам. Другия път ще си направя чай. Всичко само преминава през нас. Идва, оставя частичка и си тръгва. И това ще мине... Аз оставам. Ние оставаме. Накрая всичко се подрежда. В някакъв сбъркан порядък. На тая книга, в която съм попаднала, й има нещо. Ще я поправя. И все забравям, че аз съм главен редактор. Затова пак си го пиша - животът ти слага в кафето точно толкова бучки захар, колкото можеш да преглътнеш. 

ФОЛКЛОРНО ПОЗИЦИОНИРАНЕ

или рекламна четка, поновому „моп адвъртайзинг“

Налегне ли те отзарана просторен,
казусът – фолклорен,
тропни при нас едно „Хорце“,
ще те нафустим от сърце.
Намираме се там, където
Димитриев Радко общо взето
лично той се потури`
на номер шейсет и четири.

Обличане с накичване – мега сносно,
обслужването – в Ритъм 7/8.
Имаме разнообразие голямо
в продуктовата гама.

Първо ще те върнем във времето обратно.
Не се плаши, случва ни се многократно.
Ще те вкараме във фолклорен сценарий,
докато подрънкваш весело с пендари.

После ще седнем тука на по едно столче трикрако,
ще си похортуваме така напряко,
ще нацървулим и напафтим два-три лафа,
ще одумаме махлата
и накрая в Тракийско право
всеки по живо, по здраво,
кой с по-шарени калцуни,
кой с по-усмихната муцуна.

ДУШАТА МИ Е ПРОСТИТУТКА

за платената любов


Днес трябваше да пиша за компютърната диагностика, но не ми се пише за това. Днес ми се пише за едно чувство, чувството на човека за чувството на собственост. Едно време летните ваканции си ходех на село и когато излезех на улицата, бабите все ме питаха чия съм. Честно казано не можех да разбера за какво ме питаха и не им отговарях. Ничия. Това е. Принадлежим единствено на себе си. Притежаваме само себе си и толкова - не по-малко от повече. Длъжни сме, да сме си ние и никой не ни е длъжен. Вървим по стъпките на времето, което все се губи и все ни изгубва, превръщайки ни в нещо, превръщайки ни в някого. Това е литературната форма на човека, а всъщност... плащаме за любовта на новото време, продаваме му се за малко обич. Притежавани сме.
Животът е сводник, а душата ми е проститутка – за многопотребителска употреба. Продавам съкровеност, плащат ми с каквото има. Понякога на аванта. Евтино го раздавам. Мамка му, не се научих. Какъв маркетолог съм. Дори себе си не мога да продам изгодно. То не остана за продан де. Всичко се раздава, брат.
Ставам сутрин и започвам да си приготвям регала с чувствата за днес. Подреждам си ги по срок на годност, привеждам ги в красив търговски вид и запълвам дупките от вчера. Ценови профил – липсва. Всичко е безценно, по стандарт, както се вика – БИО. Накрая на деня рафтовете са празни, а в касата жълти стотинки несподеленост. Пре*бана работа е тая търговия. И най-долната проститутка не заслужава такъв оборот.
Сега лятото не ходя на село и никой не ме пита чия съм. Защо не ме питат, сега да им кажа. Както и да е, аз съм на път, да дойда на себе си, а някой, ако иска, нека върви по дяволите.

Аз, Мария Тодорова

ИЗБОР НА ВЪПРОС

Съботата на сутринта. Кафе. На кафето най-обичам чувството на захар. Сладко е. Разходка в квартала. Улицата е сама, затова я хванах за ръка и тя ме отведе. Към липите. Дъждът ги разплаква и сълзите им разнасят аромат на внезапна тъга из тротоарите на калния, мръсен, давещ се град. Дали дъждът ще измие несправедливостта. Твърде много чернилка. Морето се измори да поема. Виновни сме, че сме добри. Съдбата понякога е кучка. Злоупотребява с човечността. Въпросите. Кога да сме хора, кога да сме човеци, кога да съм аз и кога да съм някой друг. Въпроси без въпросителен знак. И пак заваля. Дъждът ги разтваря в забрава и безхаберие, а земята ги погребва в себе си. Пренасяме се в жертва на собственото си чувство за значимост. Денят се превръща в чалга - неграмотен. Гонени, негузни остават. Ще го напиша шумно, пък дано се чуе, че трябва да се отстояваме. Няма да форматирам. Не ме е страх. Сега недодялаността е съвършенство. Дилема – различност или безразличност. Почивката ми приключва и трябва да сядам да уча. За изпит, взет, преди да съм се явила. Въпрос: Да уча ли? Мързелът ме съблазнява. Отговорът на всички въпроси без въпросителни е един и същ: бъди упорит в усещането за достойнство, независимо от това, че подобаващо ще бъдеш наречен луд. Въпрос на избор или избор на въпрос. Мисля, че е правилно да бъда АЗ. Нали търсиш истината, човеко. Това е истинско. Отражението в очите ти, когато погледнеш през прозореца и чувството на бъдене те пленява клетка по клетка. Късогледи много. Сложи си очилата и просто бъди ТИ. Нищо не е вечно. Дори този миг. Времето ти го отнема и си истински щастливец, ако ти позволи да го помниш. Не се забравяй, човеко! Аз отивам да уча.

Tuesday, June 17, 2014

ОБЯВА ЗА РАБОТОДАТЕЛ

Висококвалифицирана в креативността личност с дългогодишно - скромен опит в бъденето и със склонност към крайни отклонения от клишето, търси работодател. Мъж или жена, може и някой средноаритметичен. Мога да общувам формално и неформално и със своеобразно биологически осреднени хора – човеци всякакви. Това обуславя високата степен на комуникационната ми солидарност. Тъй като очевидно не отговарям на изискванията на „обявите за работа“,  пък и те не отговарят на моите изисквания – обичта ни е споделена, реших да пусна обява за работодател. Що за условие е да си психически стабилен полиглот, чието работно време по възможност да е денонощно, с опит в работата с хора – клиенти за предпочитане цял живот и подходящо образование с шуробаджаначеска препоръка. Признавам си, хиперболизирах средностатистическата обява за работа. Както и да е, вижда ми се логично при така стеклите се обстоятелства на безработна работица и скоропостижна анонимна самоотпуска, в която се намирам в момента, да предприема такава мярка. Разбирайте го, както искате. Той, тя, то, той – тя, тя – той или за по-конкретно – работодателят,каквото и да е той, трябва да отговаря на следните условия:
·         Високо интелигентен. Понеже в днешно време значенията на понятията извратено се видоизменят ще дам моята дефиниция за интелигентен човек без претенцията за пълна и изключителна изчерпателност и стремеж към приемственост на мнението ми от широката общественост. Високо интелигентен човек е този, който умее да се адаптира, проявявайки разбиране и поведение, които водят до положителни крайни резултати. Не бъркайте интелигентността с грамотността. Едно е да можеш да си напишеш името правилно, друго е да накараш някого да работи за твоето име, карайки го да се чувства сякаш работи за себе си. Да си успешен работодател е призвание, а не самозвание, както често се случва.
·         Да проявява адекватно поведение. Тук отново ще се наложи да поясня, какво точно имам предвид. Същността на това качество се състои в проявяване на признаци на постоянство в извършваните действия и в направените изказвания. Да се избягват непрецедентите „Говори едно – прави друго.“, „Прави едно – говори друго.“, „Днес е така – утре е иначе.“ и прочие на подобни тези и антитези.
·         Да бъде човек. Хора милиарди, човеци - на изчезване. Един работодател трябва да знае, че колкото служителят се нуждае от него, толкова и той се нуждае от служителя. Няма незаменими хора, няма незаменими работодатели, но има незаменими човеци. На работа служителят е един от хората, който си върши задълженията, но на улицата е обикновен човек като теб, заслужаващ уважение.
·         Да може да мотивира. В понятието работодател се побират не само думите „дава работа“, но включва много по-голяма отговорност в себе си – ръководител, съветник, водач, мотиватор, пример, респект, достойнство, честност, професионализъм. Аз бих се мотивирала, ако работодателят ми съчетава в себе си повечето от тези качества.
·         Да дава възможност. Аз искам да съм служител, не мишле в кутийка, което върти едно колело по инерция от осем до пет. Бих работила и от осем до осем, стига да имам възможност да съм си аз, да давам частица аз и помежду другото  да получавам пари за това.
·         Да дава обективна оценка. Не ти трябва да си математик, за да го можеш това. Просто не казвай на черното бяло, на бялото сиво и т.н. За съжаление „далтонисти“, даващи „работа“, колкото искаш. Бъди различен – научи цветовете.
·         Обратна връзка. Монолозите във вербална, невербална и писмена форма вредят сериозно на взаимоотношенията служител – работодател. Служителят, за да свърши работата, както трябва и както Вие искате, е необходимо да бъде насочен в своята креативност чрез поощрение или съответно чрез порицание, но никога с премълчание. Когато класифицирате дадена идея като „тъпа“, е задължителна релевантна аргументация с цел постигане на желаното. Никога не казвайте на един служител, че неговата работа не е приоритет, така го демотивирате да работи за Вас и го мотивирате да работи за себе си въпреки Вас.
·         Доверявайте се. Вярно, че на вълка вратът е дебел, защото си върши работата сам, но аз не съм чула в историята за много успешни „вълци“. В класациите на най-успешните хора в света не съм срещала името Кумчо Вълчо, а той е най-прочутата литературна фигура от този клас животни и дори в приказките накрая той е губещият. Затова скъпи работодатели, доверявайте се повече на своите служители, работете в екип и делегирайте достатъчно права. Това не означава липса на мониторинг и контрол, означава професионално ръководство на екип с цел постигане на оптимално ефективни резултати.

Какво предлага милостта моя:
·         Професионална креативност в изпълнението на задълженията, която чувствително ще повиши маржа на печалба във Вашата фирма.
·         Прагматичност, благодарение на която разходите чувствително намаляват - все пак съм първокласна габровка.
·         Умение за работа в стресови ситуации – вроден опит от жителството в нашето отечество, нелюбезно, но възпитателно. Много нехубаво, в крайна сметка може и да е за хубаво, просто се възползвам.
·         Добри комуникативни способности – владея много добър български език, който се разбира кристално добре както от възпитани хора, така и от неосъзнати и осъзнати простаци. Понятието „езикова бариера“ при мен не съществува.
·         Умение за убеждаване – произтича от хобито ми да става винаги на моята.
·         Отлични продажбени способности – мога да продам млечен деликатес на дългогодишен млекар за сирене първо качество. Без да ми се налага да говоря неистинно. Козът ми е във внушението.
·         Силно чувство за организираност в хаотична обстановка, особено в хаотична. Лесното е трудно, трудното е стойностно, със стойностното се успява, с успеха се печели.
Всеки работодател, отговарящ на посочените условия и проявяващ интерес към предложението, има правото да ми пише на лично съобщение. Аз съм си винаги аз – Мария Тодорова.
П.П. Всяка прилика с поведение, качества и характеристика на действителни работодатели е напълно случайна.