щото‘ хич не ми отива да съм нещо друго, освен себе си
Ммм, мне … #нещадасъмуонаби.
Внимание! Тази публикация не е веган и е пълна със смисъл от животински произход.
Внимание! Тази публикация не е веган и е пълна със смисъл от животински произход.
Здрасти, пак съм аз. Не ме свърта, защото трябва да уча за изпит и съвсем естествено конкретно нарочно разхвърлям мислите си из нюзфийда на понеделника, който тръгна закономерно за вторника, но стигна до кухнята случаЕно и си направи горещ чай. Да, бе, сериозно, през август. Защо пък да не?! В най-големия задух, когато мога да нарежа въздуха на парчета и да построя поредното убежище, дето‘ не е никакъв дом. Поне няма да плащам наем. Вече съм си платила самотата за месеца. Признавам си, аз съм голямо момиче, което живее живот за двама без един и не се срамува да е просто Мария. Честно. Почти си повярвах. Сори, че този път няма да си кача селфи в огледалото, за да ми прочетете публикацията. Просто вече си изтрих грима, не си снимах вечерята, в никакъв случай не съм на кон, на всичкото отгоре съм и малко напълняла и настроението ми сега не се побира в тесните ми дънки. Затова съм написала заглавието на инглиш – по-модерно е и ми гарантира един поглед поне върху първото изречение. Привличам вниманието с хаштагове като филър на 15-годишна скандална девойка. Не чакам лайкове май. Да стигнеш заключението е игра само за напреднали. Let’s play! Къде ще отидеш иначе, нали трябва да се впишеш между редовете. Ама от там никой не минава да знаеш. Всички гледат само в своите крака. Всеки във филма си. И се оказва, че е много по-лесно да се измислиш, отколкото да си наистина. Ама до кога?! Докато не паднеш в клишето на обществената гледната точка. От там се излиза само като nevermind-a те хване за ръчичка. Пробвай. Не е нужно да си #егатиму и пича, че да си пич. Обещава ти го грозното момиче с очилата. Ти си бъди ти, защото така най ти прилича, пък в крайна сметка #коттакоа.