ДОБРЕ, ЧЕ МИ Е ВЛЮБЕНО СЕПТЕМВРИ

Добре, че ми е влюбено септември,

да напиша колко много ми се обича.

Как не искам да съм все навреме

и без това надеждите не тичат,

а летят...

с въздишките на едно момиче,

което тихичко си беше тръгнало,

за да подреди дъжда и не отрече,

че така й стана още по-разхвърляно.

Но добре, че ми е влюбено септември,

да си спомни петъкът за някого.

Oткраднах си от него вдъхновение -

топло чувство. Споко, без очакване.

Скрих си в песента от радиото

„евтините трепети”  за спомен

и така ми е усмихнато и шарено - 

прозорецът на сърцето ми е отворен.

Не за друго, ами вратата е заключена,

загубих си ключа при едно отричане.

Намери ми го, да търся съм се отучила,

няма страшно и октомври ще обичам.

Мария Тодорова

ПЕТЪК В СЛЕДОБЕДНАТА ПОЧИВКА

Петък в следобедната почивка.
Една открадната усмивка.
Една нарочна среща.
Разговор за стари вещи.
Чувствата са вече в рима.
Много мисли си заминаха.
Много думи измълчани.
Чудя се, дали да остана.
Нито вънка, нито вътре -
на прага съм на ново тръгване
от някого, към другиго със себе си
по пътища, пътеки, жп прелези.
Пускам си мечтите нависоко,
лети им се в някаква посока.
Обаче ми отрязаха крилата.
Май имах чифт резервни в душата ми.
Ще ги потърся зад старата надежда,
ще ги закърпя с по-шарени копнежи,
ще ги почистя от праха преди,
ще са слънчеви, няма да вали.
Бурите си ще скрия в шкафа
и ще те хвана здраво за ръката.
Ще те заведа накрая на сърцето ми,
там някъде между редовете в стих.
Ще ми подреждаш чувствата в рима,
затова ще остана, няма да замина.
И по време на нарочната ни среща
ще забравим за старите ни вещи
и ще ти подарявам ново чувство с усмивка
всеки петък в следобедната ми почивка.

Мария Тодорова

ИЗВИНЯВАЙ, ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ

Извинявай, ако те обичам,
но те обичам!
И това е.
Защото любовта е чувство без условия,
няма рима,
с вкус на въздишка е,
с цвят на сутрин,
с лице на някого
и има смисъл,
когато няма смисъл
и това ме побърква.

И ако е наистина,
ще си готов да пътуваш до края на себе си заради нея...
Ако не е така, извинявай!
Извинявай, че те обичам...

Мария

ОТВЛЕЧИ МЕ ДАЛЕЧ НА КРАЯ НА МЕЧТИТЕ МИ...

...и събери в шепи всичките ми бури.
Скрий от мен всички облачни истини,
с теб ми е себе си и не искам друго.
Сутринта ми винаги е по-слънчева в прегръдка,
подари ми от онези споделени изгреви.
Стои ми се в ръцете ти, не ми се тръгва.
Така ми се живее – понякога несмислено.
Напиши в душата ми сладко чувство от спомени,
захарницата е някъде в сърцето ти впрочем.
Не ми трябват думи, прочела съм тонове,
стигат ми две очи, усмивка, многоточие...
Така ми е завършено и толкова заедно,
отвлечена далеч на края на мечтите ми,
държейки ме винаги на топло, там отляво
и обичана дори и да не съм за обичане.

Мария Тодорова

И ТОВА ОБИЧАНЕ ЩЕ МИНЕ

Била съм тук и преди –

на прага на това отричане.

Омръзна ми все да вали.

Сив е дъждът на всяко необичане.

Душата ми вече не стига

да побира лошото време.

Когато вървя все ме спират,

онези съботи и онези недели.

И ме хващат здраво за гърлото,

дотежават като тухла от чувстване,

събират си мъка в обувките,

за да тичат по-бързо на връщане.

Остават ми без дъх мислите

и ми пипат всеки ден значението

с твърдите ръце на истината,

че копнежите са от несподелените.

Затова ще си поседя между редовете,

ще си почина от дългото тичане,

ще почакам да ми минат страховете

и ще се преструвам, че не съм обичала!

Мария Тодорова