ПРОСТИ МИ

Тръгнах си на края на последното изречение,

все едно никога не съм се писала.

Тясно ми е в думите с празните значения –

търся се сякаш в по-различен смисъл,

където чувствата се случват наистина,

не само на белия лист между редовете,

не само, когато съм намислила

да ми се случиш или да се случа в някой месец.

Някога обичах да те пиша през септември,

но беше толкова силно прозаично,

че не можа да бъдеш, не можа да си навреме

и сега съм там сама между кавичките.

Вместо да изиграя Вселената,

планирайки най-големия си провал.

Аз се спънах в изреченията си

и толкова ме заболя от падането,

че не мога да стана и да си продължа напред,

някак се загубих по пътя на отричането.

Вървя в историята в сбъркан словоред

и не стигам края, колкото и да тичам.

А се изморих да те измислям, сякаш ще си там,

на края на последното ми написано изречение,

където уж си тръгнах, но тихичко останах

на един празен ред като тъжно заключение.

Допиши ме ти, моите думи са подгизнали

в бурята на мислите на лошото ми време.

Прости ми, че те обичах само върху листите

където просто те написах да се случиш през септември.

Мария 

И ПРЕЗ МАРТ...

...любовта е още тук,

но сега си почива.

И не й остава друго,

освен да си иде.

Прибра  в торбичка

онези “cheap” трепети,

така да обичаш

не излизало евтино.

Нищо не запазих,

само крилете си

и бързичко избягах,

прибрах се в себе си.

Този път си зная,

по другите се губя.

Направо и запетая,

стигам, но съм друга.

Без грим, без обувки,

боса, без значение

като недомлъвка

в недовършено изречение.

Любовта ми се е свила

в кръгче и на топка -

не си е простила,

че не сложи вчера точка.

Затова днес, през март

е все още тук.

Обича и това е!

Ей така напук.

Мария

НЯМА ШАНС ДА СЕ ВЛЮБЯ И ФЕВРУАРИ

Днес ще изиграя Вселената,

защото планирах най-големия си провал.

Затова не си направих упражненията

и кафето ми този път не изкипя.

Не поканих на закуска никого,

февруари не иска да е споделен.

Не му се влюбва вече никога.

Само му се обича...Не! Чак септември.

Сега ще си забравя малко римата

на път за работа, на онзи светофар.

Точно между червеното и зеленото

оставих всичко дотежало.

Разхвърлях онези точки и запетайки,

защото ми омръзна да подреждам правописно.

Пресякох и не се обърнах. Знаех, че

няма смисъл да ти се пиша,

просто няма смисъл.

Но чети ме,

все пак аз си откраднах вдъхновение

тайно от джоба ти септември.

Дължа ти поне 1 кг. значение,

рестото задръж и не бъди навреме.

Даже дори не закъснявай,

вече не съм между редовете,

но „евтините трепети” ти оставям.

Много ти благодаря, че ме прочете.

И не взимай нищо твърде на сериозно -

няма шанс да се влюбя и февруари.

За обичането не отговарям, твърде е сложно

да изиграеш Вселената, планирайки така провала.

Мария

ДОБРЕ, ЧЕ МИ Е ВЛЮБЕНО И ЯНУАРИ

Добре, че ми е влюбено и януари,

търся в любовта онова клише -

да обичам просто, да е леко и това е.

Сега имам нужда да обичам теб.

Да ми бъдеш топличко убежище

и да криеш в шепи лошото ми време.

Знаеш ли, че ти пращам всеки ден

тайно смелост да ме вземеш

ей, там  в джобчето ти в ляво,

където тупкат най-съкровените мечти.

Без да преча, ще си бълбукам само

и ще ти подарявам скришом всеки миг.

Събрала съм ти слънце между редовете -

не се препъвай в мрачни изречения!

Ще ме познаеш по чувството, което

спира те до моето значение.

Не ми го връщай по ледени снежинки,

аз така или иначе съм ти го подарила.

Да си имаш смисъл в студа навънка,

ако не е твоят, тогава ще си отида.

Но ще се загубя,

потърси ме някъде от септември.

Последно бях в едно неочакване от някого.

После го обичах и декември

през „евтините трепети” от радиото.

Сега добре, че ми е влюбено и януари,

но не ми се обича повече в поеми.

Хайде да е наистина февруари!

Искаш ли?

Ако да, моля те, бъди навреме.

Мария Тодорова

 

ДОБРЕ, ЧЕ МИ Е ВЛЮБЕНО И ДЕКЕМВРИ

Добре, че ми е влюбено и декември.

Пак ще пиша за едно обичане.

И колкото и да не стигам времето,

надеждата ми все не се е натичала,

а винаги лети с копнежа

на онова неуморно мечтаещо момиче,

то не страда вече от валежи -

измори се да се прави, че не обича.

Ех, добре, че ми е влюбено и декември!

За теб си спомням, щом спомням си за някого.

Още си ме топли от септември

онова вдъхновение без очакване.

А „евтините трепети” от радиото,

останаха си някъде в спомена.

Вече са студени и позабравени,

но сърцето ми е все така отворено.

Мария Тодорова