МАРИЯ

Обичам да си лягам рано и да ставам късно. Обичам да се излежавам. Да посрещам изгрева. Обичам да закусвам два пъти. Първия път сама, втория път с някого. По принцип не обичам да закусвам. Кафето си пия с мляко вече без захар. Не обичам кафе, предпочитам чай. Обичам да съм сред хора. По принцип обичам да съм сама. Обикновено обичам да обичам, но що се отнася до мен понякога предпочитам да не обичам.

Когато се вълнувам, ми личи. Харесвам изкуството и лудостта, защото са красиви по някакъв странен начин. Възможно е да са едно и също нещо. Обичам хората да ми се доверяват, така ме превръщат в част от себе си. Обичам усамотението, но се страхувам от самотата. В мен живеят едновременно драмата, артистичността и детството. Имам усещането, че не съм един и същи човек. Много често валя, за да изчистя от мръсотията. Почти винаги преливам. Обичам да се изписвам в думи, зад  които скрито се откривам и е възможно да бъда разчетена. Не държа да бъда разбрана. Преди се стараех, но не е много здравословно да се опитваш да разбереш другите, защото трябва да ги приемаш такива, каквито са. Истината – аз съм си аз и ти си си ти! А аз съм аз-ът, който те приема твърде лично и търси скрития смисъл. Падам си малко литература, а тя е сладка романтичка от онези розовите, но човеците рядко са метафори.

Коя е Мария? Ще ти разкажа. Ако знаех коя съм, щях да се напиша. Като проза от чувства. Безпорядъчна логика. Аз съм дълга самотна разходка по тясна кална горска пътечка край пътя. Аз съм безмензурна мелодия, която се слуша само в определен момент – един път те вдъхновява, друг път те успокоява, някой път те изнервя, понякога не искаш да я чуваш. Аз съм от онези картини, които са откровена емоционална мацаница, която хората на изкуството наричат просто изкуство. Днес може да съм тъп виц, но утре ще съм стихотворение. Обещавам ще се подредя в порядъчност. Предполагам. Нетърпение съм аз, непринуденост с антитеза. Противоречие, което се блъска като вълна във вълнолом. Аз съм хипербола – обичам да засилвам усещането за случване. Интеграл съм понякога, започнах като аксиома, вървях като теорема, сега съм счетоводен баланс, запътила съм се към себе си. За да се открия, изминах няколко пъти пътя до вкъщи и обратно. Намерих се в спомена и видях, че съм между красивото и грозното, между истината и лъжата. Аз съм граница, която не мога да премина. Бариерата между себе си и другото. Понякога съм налудничавост, идея, страх, скромност, наивност, мечта, малко сол и бучка захар. Понякога съм отражение в чаша чай, езеро или пък съм прозорец и стъкло.

Не съм обаче часовник, мебел, имагинерност или монолог. Не съм пространство, растение или вятър. Не съм коловоз, инерция и сиво. Не обичам да съм едно нещо. Затова не ме притеснява, че пиша това. Аз съм вече много по-различна от написаното по-горе. Нещо повече - не съм епитет, не съм клише. Мога да съм утеха, бряг, вдъхновение, опора, част от това. Бях душевен кош. Сега съм аз. Не мога да съм всичко, но мога да съм себе си. Потърсете ме. Когато ме намерите, ще ме познаете по чувството за неопределеност.

Аз съм Мария. Приятно ми е да се запознаем.