„Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя.”

Елин Пелин

" Има и такива дни, които сякаш си поемат дъх, задържат го и цялата земя замира в очакване. Някои лета не искат да свършат." 

"Сбогом, лято" Рей Бредбъри

Следва продължение

Родена съм в една от топлите нощи на един от летните месеци в една от годините, изминали отдавана преди време, но не съвсем отдавна, в ранното отдавна. Сега съм още млада, но не в онази чиста, неосъзната младост, а в тази преживяващата, търсещата, откриващата, страдащата, радващата се младост, тръгнала по един от пътищата напред. Щастлива съм! Щастлива съм, когато новият ден ме посреща с непредсказуемо бъдене.  Щастлива съм, когато ме връхлита вдъхновение, когато пея на някого, когато се разхождам, когато танцувам. Щастлива съм, когато съм с близките си хора, когато съм с приятелите си. Щастлива съм, когато ме обгърнат в искрена прегръдка, когато ми се усмихват от сърцето, когато чуя детски смях, когато чета хубава книга, когато гледам хубав филм. Щастлива съм, когато знам, че не съм сама. Щастлива съм, когато лъчите на слънцето танцуват върху кожата ми и ми стоплят душата, когато вятърът ме посреща с покана за вечна свобода, когато мога да виждам звездите в нощното небе, когато слушам песента на щурците, когато чувам поривите на стремяща се река или когато морето шепне ту в прилив, ту в отлив. Щастлива съм, когато е тихо и спокойно и когато е шумно и вълнуващо. Щастлива съм, когато правя някого щастлив, когато обичам, когато съм обичана. Щастлива съм, когато е пролет, когато е лято и дори когато е есен или зима съм щастлива. Щастлива съм, че чувствам щастие. И всичкото това щастие се побира в един, единствен живот. Сега е един ден от многото дни в една от годините и съм млада и щастлива. Аз започнах тази история в една от топлите нощи на един от летните месеци в една от годините преди време и ще я продължа утре, когато ще е един друг ден, в предстоящите една друга седмица, един друг месец и много други години и ще бъда щастлива, когато ги споделя някога с някого, където и да е, някъде там, където  един от моите пътища напред се срещне с нечий  друг напред към цялото.

ЗДРАВЕЙ, ПОЗНАВАМ ЛИ ТЕ

Всеки път погледнеш ли ме, сякаш чувам „Здравей, познавам  ли те?” Не, не ме познаваш. Сама името си търся. Наричали са ме всякак. Коя съм аз ли? Каква съм? Иска ми се да знаеш. Аз знам, че вчера бях цялата тъга, днес съм топло слънце. Била съм и красива, и грозна някога съм била, но винаги съм мечтател и то от онези тежките мечтатели, които са експлозия от чувства. Така живея, мечтаейки стъклени мечти.  Толкова е неистинско и чупливо всичко. И когато се счупи, реже ми душата.

Знаеш ли, че аз съм мечтател, от онези тежките мечтатели, които цели светове изграждат. Така оцелявам, мечтаейки новото начало.  И знаеш ли, винаги го получавам. Защото съм мечтател. Мечтателят умее да обича и да страда истински, да се самоизцелява от раните, да дава, без да получава, да намира смисъл.

Знаеш ли, че аз съм мечтател, от онези тежките мечтатели, които  обичат да усещат слънцето по лицето си и когато затворят очи да чуват как клоните на дърветата танцуват в ритъма на планинския вятър. Знаеш ли, че преди да си легна, обичам да слушам любима песен и мелодията й да звучи в главата ми чак до сутринта или че когато не мога да заспя, притисната от мислите и чувствата си, обичам да ги изписвам в думи, за да се освободя от тежестта им. Знаеш ли, че обичам утрото на всеки нов ден, защото носи в себе си вълшебството на надяването, че ще се случи нещо прекрасно.

Нищо не знаеш. Не знаеш, че ме боли от тишината ти. Боли ме, че не те е грижа... Спокойно, аз съм мечтател, от онези тежките мечтатели, които могат да обичат без да ги боли, че не са обичани!

ОБИЧАМ ТЕ

Кажи ми как да стигна до сърцето ти. Разказвай ми приказката си... Ще открия поуката. Обичам те, но щом ти не го усещаш, значи не те обичам както трябва. Разкажи ми как да те обичам. Кажи ми как да стигна до сърцето ти. Защо ми е да те обичам, щом ти не ме обичаш, няма логика, нещо не е както трябва. Може би не те обичам, защо тогава съм в това клише на чувствата си. Ужасно е. Не мога да намеря поуката. Защото ти не ми разказваш приказката. Сама се опитвам да я напиша. Тази приказка се пише от двама. Няма значение дали е за обичане или необичане.

Да беше ми разбил сърцето, както си му е редът, че да мирне веднъж завинаги. По-лесно щеше да ми е. А сега как ще те намразя, кажи ми, като те обиквам още повече! Обичам те, необичана. Спри да не ме обичаш. Спри се. Настъпваш нещо. А, да. Стъклата от разбитото ми сърце. Внимавай да не се порежеш. Не искам да те заболи, та аз те обичам. Боли ме да те обичам. Боли ме. Обичам те. И дори да ти го казвам милион пъти, то не стига до сърцето ти. Отблъсква те. Боли ме. Ще спра. Ще спра да боля, не да те обичам. Ще се науча да чувствам без да се тровя от несподелеността. Ще се науча да съм щастлива в твоето щастие без мен. Ще те обичам истински без да го знаеш. Ще те освободя и ще се освободя, и пак ще те обичам. Моли се винаги да е така, защото след това... Не, няма да те намразя, просто няма да те обичам. И тогава може да те заболи. Не искам да те боли, та аз те обичам.

Разочарована съм

Разочарована съм. Но не от теб, а от себе си заради теб. Разочарована съм, че ти се доверих. Сгреших. Подарих ти приятелството си, искрените си чувства, а ти ги обезцени, обезстойности ги за себе си като валута. Съжалявам, че съм ти дала част от себе си. Искам си я. Не я заслужаваш. Жестоко е и боли, но ще заздравея и ще съм изгубила само празнота, а ти ще си изгубил чистата ми слънчева душа, която те обичаше безкористно и толкова тихо, нежно. Ще си изгубил мен. Не исках нищо от теб, не съм изисквала обичта ти, знам, че си неспособен да ме обичаш, исках само да ми говориш за теб, за мечтите ти, за щастието ти, за болката ти, за каквото и да е... Исках само да си говорим, само малък звук от твоята песен, а ти ме превърна в натрапница. Вече ми тежи да стоя до теб, да говоря с теб, да мисля за теб. Вдъхновението, което ми даваше илюзията, е отровено, носи ми само тъга и разочарование. Разочарована съм от себе си, от това, което съм заради теб – натрапница. Виновна съм, че обичам. Обичането не е за всеки, особено за онези, които не могат да го понесат. 

ПИШЕ МИ СЕ

Пише ми се... Пише ми се за нещо, но не знам за какво. Още не е родено, още е чувство, което чака да се прероди в думи. Не знаех, но и думите се страхуват, страхуват се от това, да не ги облекат в прекалена прозаичност. За това много чувства не излизат наяве – не могат да бъдат изказани, не могат да бъдат изписани, не могат да бъдат разбрани. Неразбрани си остават чувствата, неразбрани си остават хората, неразбран си остава светът– премълчан и невдъхновяващ, инертен. Тръпки ме побиха, страх. Пише ми се, но понякога от толкова поезия ми се повдига. Толкова истина, толкова баналност, толкова радост, толкова драма... Всичко е по толкова в повече... В повече от нормалното... От толкова поезия ми се повдига. Всеки днес е поет и пише ли, пише, къде сполучливо, къде не, но винаги дълбоко извиращо и проникновено, търсейки себе си и губейки се още повече. Скучно е в толкова поезия. Неистинско. Но окована съм в напиращото чувство. За това ми се пише, пише ми се за нещо ненаписано, пише ми се за свободата от чувства. За мира, за хармонията, за онова състояние на пълна изпълненост, на съвършенство, когато си направил нещо значимо, когато си дал нещо на някого, когато си направил някого щастлив, когато си създал нещо, което да оставиш след себе си. Изписах го – чувството. Най му прилича свободата, а свободата не харесва клишета, харесва възможно най-истинския живот. Дайте живот на чувството, нека намери мястото си, предназначението си, нека вдъхнови някого да намери в търсенето си.

ВДЪХНОВЕНИЕ ПО ВРЕМЕ, ПЕТЪЧНО

ДОБЪР ВЕЧЕР на всички играчи и фенове!  Ще си позволя да цитирам Айнщайн, който е казал, че „Има два начина да изживеете живота си: като нещо обикновено или като чудо!”, а аз ще кажа, че животът изобщо не е обикновена работа, но въпреки това си е цяла чест да си имаш работа с него, в противен случай много неща не биха се случили, много неща не биха съществували и не биха били, което е тъжно по свой си начин. Животът по начало е динамична игра на случване, сбъдване или несбъдване, на бъдене или небъдене и така безкрайно. Животът е времето, в което ще посрещаме или сме посрещали безброй остри топки, ще правим или сме правили безброй блок аутове, ще ни се налага или ни се е налагало да бъдем ту капитанът, ту либерото и т.н., но хубаво е в това време да бъдем винаги себе си и да съхраняваме това себе си, въпреки всичко. И в тази връзка се обръщам към тези, които търсят великия смисъл на живота, че най-важното не е да спечелиш точката или гейма, дори не е важно да спечелиш мача, важното е, че си част от играта. Вече ваше решение е, дали ще сте добър играч, който дава всичко от себе или ще сте фен, който наблюдава отстрани, как играта се случва пред очите му. 

ЛЕКА НОЩ на всички играчи и фенове, в чиито ръце е изборът за това, дали животът ще е вашето чудо или ще е обикновена контролна среща! 

ПОНЯКОГА Е ПО-ДОБРЕ, КОГАТО ПЛАНЪТ Е ДА НЯМАШ ПЛАН

Утре ще стана рано, за да се насладя на красотата на изгрева, ще се гримирам без повод, ей така за никого или може би за себе си, ще отида на разходка сама с мислите си, ще упътя някой чуждоземец и ще му покажа пътя, ще си купя нещо нужно и нещо ненужно, ще наблюдавам другите и ще гадая животите им. Ще се прибера вкъщи и ще напиша текст на песен, а после ще я изпея пред себе си. Ще си пускам една и съща мелодия милион пъти, докато ми омръзне. Ще препрочитам до втръсване едни и същи стихове, докоснали сърцето ми, оглеждайки се в тях, сякаш рисуват собствените ми чувства. Ще започна да изписвам стоновете на душата си в думи и ще ги свързвам в поучителни истории, поучителни за мен. Ще направя нещо за себе си и нещо за някой друг, нещо ново и ще повторя нещо, което ми е доставило удоволствие. Ще направя нещо, което съм си забранявала. Ще открия нещо ново и ще разделя радостта си от това с приятел. Ще се поспра, за да чуя ромоленето на плачещото небе. Ще се сетя за добър човек и ще му изпратя усмивка по въздуха. Ще се натъжавам и ще се развеселявам, разхождайки се из спомените си. Ще се обадя на някого, който не съм чувала от години. Ще си кажа всичко натежало, за да ми олекне, а след това ще изслушам някого, който иска да бъде изслушан, ще помогна на някого, който има нужда от спасение, ще прегърна някого, който има нужда от обич, ще обичам някого, който ме обича и ще се влюбя в някого, който ще сподели любовта ми. Душата ми ще е пеперуда, танцуваща непрестанно, желаеща непрестанно. Това не е план за живота, нито мечта или желание, това са начини да се чувствам щастлива, защото така е нормално - да се чувстваш добре, другото не заслужава да има значение! 

"Всички искаме нещата да си останат същите. Живеем нещастно, защото се боим от промяната и че всичко ще рухне. Нашият капан е не хаоса в живота ни, а привързаността ни към нещата… А разрухата е дар. Тя е пътят към трансформацията. Трябва винаги да сме готови за безкрайна трансформация..." (из Eat Pray Love)