От утре е сега. Петък е в понеделник или вторник. Времето е плод на човешкото въображение. Да те боли зъб не е чак толкова лошо. Не знаеш какво ще те срещне по пътя до стоматолога, не знаеш на кого ще се случиш или какво няма да ти се случи. Късметът се разхожда по тротоарите на есенния град и подритва кестените. Листата пожълтяват, когато небето се натъжи. Цветята обичат хубавата музика. Пея на орхидеята за живота на човеците. Разпознава фалшивото. Детството ми е набор, ама детството порасна, а Drama Queen умря. Това беше. Сега просто е. Време е. Днес е. А днес любимият ми цвят е мелодия. Какъв ще да е този цвят ? Ами цвят мелодия, точка. Да не забравя да кажа и една думичка за любовта – „СънятНаединЛуд“. Нещо спрях да сънувам напоследък, но и лудите са на привършване. Но знам, че има още живи. Да сме живи. Като в цитат на Вазов. Чудя се кой ден от седмицата е сляпата неделя. И понеже в неделя обикновено ми се разваля компютърът, ако петък е в понеделник или вторник, сляпата неделя трябва да е в сряда. Не е в четвъртък, защото той копнее за петъка и въобще не познава съботата. Да, трябва да е в сряда. Сетих се, докато си стоях в хола, че проблемите ти обикновено седят на стола, на който ти седиш. И преди съм го казвала - щастието е гледна точка. Ако не го виждаш оттук, пробвай да седнеш на друг стол. Но да знаеш, че това, което се случва, се случва извън стаята със стола. Аз отивам да подишам въздуха отвън, ако искаш и ти, разходи се с мен, ще чуя твоята гледна точка. Ще ме намериш в есенния град най-вероятно в сряда, но не съм сигурна. Провери тогава. Ще съм седнала на моя стол и ще гледам, как късметът ми подритва кестените по тротоара, докато листата пожълтяват, защото небето е тъжно.
No comments:
Post a Comment